Първо нека да разсеем впечатлението, че диабетът е болест на 20-ти и 21-ви век. Симптомите на тази болест, описание на възникването, пътища на разпространение и видове дисбаланс, както и предписания за лечение се съдържат в текстовете на древния индийски медицински трактат „ Чарака Самхита“, който заедно с трактата по хирургия „ Сушрута Самхита“ и „Шримад Вагбхата “ са основополагащи източници на науката за здравето, лечението, начина на живот и превенция на заболяванията, позната като Аюрведа. Съдържанието на тази статия е базирано на отделни текстове от „Чарака Самхита“в превод от санскрит на английски език, книгите на Д-р Васант Лад, Д-р Дейвид Фроли и клиничните проучвания на Д-р Нарендра Сингх на хранителните добавки на Органик Индия, проведени в САЩ и описани в съавторство с Д-р Марилена Гилка в книгата „ Science embraces Tradition“.
Корени на диабета:
1) Храносмилателна система
Преобладаващата част от дисбалансите, които в течение на времето се превръщат в болести, възникват в храносмилателния тракт. Храната е основа на физическото ни добруване, източник на наслада и дълголетие. Тя трябва да бъде взета в правилното количество, подходяща за тялото и сезона, за начина ни на живот и работа, да бъде пълноценна и с добро качество, а ¼ от стомаха да остава празен. По време на хранене спрете, когато усещате, че гладът е надвит, дайте си почивка от няколко минути и ако чувството за ситост ви застигне, то вие сте приели правилното количество храна. Не завършвайте храненето с чаша вода, но не се хранете и без вода. Открийте най-подходящия за вас брой хранения – този, който не „обтяга нервите“ и не ви кара да мислите за храна 12 часа от денонощието. След като го откриете, спазвайте този ритъм в 85-90 % от времето. Така създадените навици гарантират съхраняване на “храносмилателния огън“ или добър метаболизъм и преработване на храната. Това е ключът за редовно извеждане на остатъците от храна вън от организма, както и преработване и изхвърляне на токсините, които се отделят по време на всички жизнени процеси в тялото ни. Материалните токсини като непреработена или развалена храна, вируси, бактерии, отпадни метаболитни продукти са известни в Аюрведа като „ама“. Но „ама“ в организма се натрупва и от отрицателни и непреработени емоции като гняв, омраза, страх, работохолизъм, недоверие, липса на любов. В по-голямата си част тези емоции се определят като „горчиви – тъга, стипчиви – страх или лютиви – гняв“ и на подсъзнателно ниво ние търсим „сладки и мазни храни“, за да овладеем тялото. Но тези храни са тежки и трудно смилаеми, освен това преяждаме, за да намалим стреса или пък твърде често посягаме към храната като източник на наслада. Започва „омагьосаният кръг“ – несмляна храна, недостиг на храносмилателни ензими, натрупване на токсини, задръстване на храносмилателната система и невъзможност към мозъка да постъпят правилни сигнали за нужда от следваща порция храна. Прекомерното ядене води до намаляване на „храносмилателния огън – агни“, а оттам до забавяне и/или нарушения в метаболизма движението на вещества в организма и възприятията. Имунитетът отслабва,заедно с мускулите, тъканите и органите, тялото остарява преждевременно, ентусиазмът ни за живот намалява и се появяват дегенеративните заболявания като диабет, артрит, сърдечно-съдови проблеми, астма и рак.
За хората, които боравят с понятия от Аюрведа – това е т.нар. „капха“диабет“, който приблизително съвпада с Диабет 2-ри тип, съпроводен със затлъстяване.
Но липсата на достатъчно храна е също толкова опасно, колкото и прекаляването с храна. Слабото, анорексично тяло предполага сухота и води до отслабване на имунитета, нарушения в ендокринната система, умора, объркване във възприятията и претоварване на нервната система. Отново имаме намален „агни“ и забавен метаболизъм и това обяснява факта, че голяма част от хората, спазващи стриктни диети всъщност развиват стеатоза (омазняване) на черен дроб.
Това е т.нар. „вата“ диабет или „диабет на слабите хора“. Този вид диабет може да бъде: диабет 2-ри тип или диабет 1-ви тип, често съпроводен и с други автоимунни заболявания като Хашимото, виталиго, артрит. При този тип диабет е важно да не се прекалява с физическите усилия и активност, тъй като се създават условия за хипогликемия. Аюрведа е наука за „златната среда“, която изключва крайностите като предпоставка за възникване на дисбаланси и заболявания.
Във времето т.нар. “капха“ диабет постепенно води до увеличаване на мастната и мускулна тъкан в количества, които предизвикват възпалителни процеси и инфекции, промени в кръвоносните съдове и в крайна сметка предразполагат към сърдечно-съдови заболявания. Енергията, която в Аюрведа наричат „питта“, т.е. огън , управлява всички метаболитни процеси в тялото и нейните органи на местообиталище са тънки черва, черен дроб, панкреас и жлъчка. Съответно всички тези органи са засегнати при появата на симптомите на т.нар. диабет или това е етапът, в който съвременната медицина диагностицира заболяването. Корените могат да лежат 10 години назад или поради драстична промяна в начина на живот да предхождат диабета само година преди появата му.
За хора, запознати с терминологията на аюрведа ще цитираме „Чарака Самхита“: „ Мадумедха (диабет) благодарение на „аварана“ (излизане, обостряне) на Дошите се получава, когато Капха, Питта, Мамса (мускулна тъкан) и Меда (мастна тъкан) прекалено нарастват и изместват Вата от нейния път. Това е при всички, които прекаляват със солена, кисела и тежка храна, спят прекалено много и водят уседнал начин на живот, при тези, които са се отказали от физически и умствен труд и тези, които не предприемат очистващи практики (визира се храносмилателния тракт). Възбудената Вата се придвижва към „басти“ (пикочен мехур и бъбреци), където упорито и трайно се настанява. Това се нарича „мадумедха“.
В крайна сметка диабетът се определя като метаболитно заболяване, което в хода на своето развитие засяга пряко или косвено много системи и органи, чиито функции са тясно свързани и взаимно зависими. Следователно подходът към лечение и/или поставяне на това заболяване под контрол е многопосочен и главно действащо и отговорно лице в него е самият пациент.
2) Панкреас
Основната опасност при диабета обаче не е самото заболяване, а усложненията, които настъпват, ако нивото на инсулина, който транспортира глюкоза и други вещества към клетките, не се поддържа постоянно. Диабетът се дължи на дефицит на инсулин и/ или нечувствителност на клетките към инсулина, т.нар. инсулинова резистентност. Това са крайни етапи на процеси, свързани с нарушение на метаболизма в организма.
Лечение диабет тип II :
Лечението на диабет тип I поради високата степен на усложнения не е предмет на настоящата статия. Обръщаме внимание, че добавките на Органик Индия са приемани и от хора с диабет тип I паралелно с предписаните медикаменти и дози инсулин. След прием от 3 до 6 месеца, започва постепенно намаляване на дозите инсулин за сметка на приема на добавката „Захарен баланс“, но това се извършва под наблюдение на лекар и стриктен мониторинг на нивата на кръвна захар.
Лечението на диабет тип II в Аюрведа се опира на 6 стълба:
• здравословна диета
• физическа активност, йога и медитация
• лекарствени препарати – медикаменти, билки, хран.добавки включващи основни ензими, витамини и аминокиселини, метали
• правилна почивка и сън
• работа върху овладяване на негативни емоции като гняв, страх, безпокойство, напрежение, омраза, завист, ревност, привързаност, алчност.
• контрол върху нивата на кръвната захар – днес се постига със съвременни средства, а в миналото са използвани примитивни, но проверени в практиката методи, които ще бъдат описани в края на статията.